Tutmanik

New? Join now!

Posts in this blog (0)

^ top

 All Dan-ce's posts and comments (22)

Comment on: Вицове разни

Posted in Вицове и подобни on Oct 2, 2012

Умрял много богат човек. Въпреки, че близките му платили голяма сума пари за да бъде излекуван човекът се поминал.Лекуващия екип-трима доктори -казали на близките че направили всичко, но ...Един от присъстващите се обадил:

 -Какво можеше да прави сам срещу трима!

 

Comment on: Вицове разни

Posted in Вицове и подобни on Oct 2, 2012

Ето и моя скромен принос към това народно творчество: 

На руснак му откраднали колата, тъжи се в милицията.
- Какво виждаш зад мене - пита милиционерът.
- Портрет. Ленин всред работници.
- И какво държи Ленин в ръката си?
- Каскета си.
- Тъй значи! Ленин всред работници си стиска каскета, да не му го свият, а ти си оставил колата на улицата!

Comment on: 20 npuзнaka, че сте циганин

Posted in Вицове и подобни on Oct 2, 2012

  Ами така си е.Май и французите го разбраха.  

Comment on: About Dan-ce

Posted in Dan-ce on Oct 2, 2012

Върти се колелото

 

   Върти се Колелото

 надясно или наляво -

 започне ли хорото,

 ти хопай-тропай здраво.

 

 Да тропаш на хорото -

 го правиш щеш-не щеш,

 но гледай в Колелото

 ти прът да не завреш,

 

 че мигом то те смазва

 и ставаш на пихтия -

 не слушаш ли, наказва

 с острата балтия.

 

 Върти се Колелото -

 не чакай то да спре,

 а друсай си хорото -

 дано е за добре.

Comment on: About cviatkoiliev

Posted in cviatkoiliev on Oct 2, 2012

Върти се колелото

 

   Върти се Колелото

 надясно или наляво -

 започне ли хорото,

 ти хопай-тропай здраво.

 

 Да тропаш на хорото -

 го правиш щеш-не щеш,

 но гледай в Колелото

 ти прът да не завреш,

 

 че мигом то те смазва

 и ставаш на пихтия -

 не слушаш ли, наказва

 с острата балтия.

 

 Върти се Колелото -

 не чакай то да спре,

 а друсай си хорото -

 дано е за добре.

Comment on: Първите 100 дни на Румяна Желева: нито външен министър, нито комисар

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 14, 2009

 in response to Ngoro...   

Благодаря за  вниманието. Все пак  похвално е да  кажете мнението си - уважавам   това - но, приятелю, научете първо български език, пък после ставайте адвокат  на някого. Защото иначе ставате смешен. И за да не бъда голословен ето защо ви поучавам:  пише се неаРгументиран, а не "анеагументиран" , Вас,  а не вас - щом  ще е учтива форма да е  както трябва,- "мисълта" , а не мисълтТа - тази дума не се членува, след   нея има запетайка. Щом  сте дуо, с авторката на материала, поне да ви научи на български език.  Иначе ще ви се смеят  и   деца

.Извинявай, но се наложи   да  бъда по- конкретен, щото да оригиналничи   човек е хубаво нещо, но се изисква и да е написано грамотно.

 Ако  съм  те засегнал, извинявай. 

Comment on: Първите 100 дни на Румяна Желева: нито външен министър, нито комисар

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 14, 2009

 in response to euinside...   


 Добре, приемам  че не  сме  колеги.   Разликата  между  мен  и  Вас  е  твърде голяма, във  всяко едно отношение.

А  що се отнася до " стойностно "  и ..."покажете нещо ваше", бих  Ви посъветвал да отворите там  където трябва и ще видите наистина нещо, което  си  заслужава. Поне  такова е мнението на тези които са прочели разказите ми. Така, че ...  Всъщност, извинявайте ако сте се  обидили от хапливия ми език.   Но   ще  кажа  нещо   в   стил Уди Алън:  получавам уртикарии  когато някой се опитва да омаловажава  злините направени от бермудския триъгълник -   червения цар, ченгето А. Д., агент  на  няколко държави, и СерГей Стани Шеф, с който дори  собствените му съпартийци се  подиграват,- избрани да властват  от  един  прост  електорат, чиито продукт е и и ченгето - президент.

  Нима оправдавате, алчността им, лъжите им и откровените кражби на техните мекерета . Коя европейска държава ще търпи почти половината от най-висшите магистрати да бъдат купени от  някакъв  си 27   годишен лигльо.

Че и на последния идиот  му е ясно, това " муле " чии интереси обслужва. Така, че   ...сори, но ако не съм  прав   моля, обяснете ми защо.

  Бъдете жива и здрава.

 

Comment on: Първите 100 дни на Румяна Желева: нито външен министър, нито комисар

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 13, 2009

Уважаема колежке,    прекалено негативна сте към  хората, които искат  да изчистят   авгиевите обори, вонящи от  дълго време в   България. Изглежда, че сте продукт от доста превтасало тесто.

Повече коментар  нямам, щото не си заслужава. Материалите ви си сурогати от вестник  " дума" .

Опитайте се да напишете нещо по стойностно. 

Comment on: 2. ВЕЛИКОТО ПРОЗРЕНИЕ, .или как се е зародило робството

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 10, 2009

 in response to Волуешки шоп...      Здравей земляк!   Не се  познаваме но си готин.    Прочети и  другия ми разказ, за  да ти мине страха и се  послмееш. Всъщност   да видиш докъде сме достигнали като човечество.  
Comment on: 2. ВЕЛИКОТО ПРОЗРЕНИЕ, .или как се е зародило робството

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 10, 2009

 in response to The Wizard...   Радвам   се че ти е харесал, и че си  схванал тънкия намек  за  някои философски неща. поводът  да го напиша, беше безизходицата  преди 24 години    след чернобилския кошмар, когато най-безочливо ни лъжеха власт имащите. Но  го направих за  първобитнния човек, дето се казва бии  самара та да се сети  магарето. благодаря!  
22 неоспорими закона за вашето здраве

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 8, 2009

22 неоспорими закона на съвършеното здраве

Грег Андерсън

През 1984 г. на Грег Андерсън му е поставена диагнозата “рак на белите дробове с метастази”, а лекарите му давали още само 30 дни живот.

Днес той е лектор и консултант на здравни и икономически организации по въпросите на Съвършеното здраве.

Основател е на фондацията “Победители на рака”. Автор е на 5 книги, най-известни от които са “22 неоспорими закона на съвършеното здраве” и международният бестселър “Победителят на рака”.

Философията му е основана на безусловната вяра, че постигането на съвършено здраве е въпрос на личен избор.

За Грег Андерсън думата БЛАГОДЕНСТВИЕ е една от най-великите и мощни думи в човешкия език.

Опитаме ли се да я проумеем, ще установим, че тя включва не само благоденствието на тялото и духа, но и всички области на живота.

Безспорна истина е, че единствено ние като индивиди можем да допринесем нещо за своето здраве и благоденствие.

Не лекарят, не рецептата, не лекарството, а ние.

Силата е в нас.

Съвършеното здраве обхваща тялото, духа и ума - цялото, от което се състои всеки от нас.

Физическото и душевното благосъстояние е личен избор.

Съвършеното здраве не е медицинско заключение, а начин на живот: чувствителен и откликващ на всички измерения на тялото, ума и духа; съвършеното здраве е подход към живота, който всеки от нас определя, за да постигне своя най-висок потенциал за физическо и душевно благосъстояние в момента и завинаги.

Медицината се занимава само с едно измерение - тялото.

Старите идеи за самопомощ също боравеха само с едно измерение - най-вече ума.

Съвършеното здраве обхваща всички сфери на живота: физическата, емоционалната, обществената, интелектуалната, професионалната и духовната.

Съвършеното здраве не означава подход на части.

Съвършеното здраве е цялостен, холистичен подход.

Традиционната медицина открива даден проблем (симптом) и го лекува.

Това е “болестният модел” в медицината.

Целта е да се неутрализират симптомите и да се постигне състоянието, в което не се забелязва болест.

Превантивната медицина (профилактиката) също се базира на този модел.

Целта е същата - да не се констатира болест.

Съвършеното здраве се бори за нов стандарт.

Без значение какво е здравословното ни състояние, то ни призовава към непрекъснато подобрение и самообновяване във всички сфери на живота.

Съвършеното здраве преследва нещо повече от отсъствието на болест.^То търси нови, по-високи нива на изява.

То надхвърля точката, в която няма болест; то посвещава усилията си на общото ни благосъстояние - на тялото, на ума и духа.

Законите на съвършеното здраве са изведени от личния опит на Грег Андерсън.

От 1984 година, когато му поставят диагнозата, неговият живот е основан на тези закони.

Те го връщат от селенията на смъртта, а живота си посвещава на тяхното разбиране и проповядване.

Когато се запознаем с тях, ще установим, че тези закони са ни много по-близки и познати, отколкото предполагаме.

Те са заложени в нас; те са нашите инстинкти за живот.

Законите на съвършеното здраве обхващат всички сфери на живота:

· УНИВЕРСАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за одухотвореността, Закона за личната отговорност и Закона за единното цяло.

· ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за физическата активност, Закона за умереното хранене и Закона за минималната лекарска намеса.

· ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за устойчивост на стрес, Закона за емоционалния избор и Закона за еволюционната мотивация.

· СОЦИАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за човешкото достойнство, Закона “Аз печеля - ти печелиш” и Закона “Живей Тук и Сега”.

· ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за съсредоточеността, Закона за съзидателността и Закона за непрекъснатото развитие.

· ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за мисията в живота, Закона за предназначението да служим и Закона за доброто стопанисване.

· ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за прошката, Закона за благодарността и Закона за вътрешния мир.

· ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН е Законът за безусловната любов.

УНИВЕРСАЛНИТЕ ЗАКОНИ

1. ЗАКОНЪТ ЗА ОДУХОТВОРЕНОСТТА

Радостта, която изпитваш, е живот.

Много хора смятат, че основните предпоставки за постигане на съвършено здраве са две: дисциплина на доброто хранене и редовно правене на гимнастика. Това не е вярно.

Законът за одухотвореността повелява да живееш живота си с радост. Съвършеното здраве е способността да се самозареждаме с радостно отношение към живота всеки ден.

Ако животът ни представлява непрекъсната борба с килограмите; сизифовско усилие да се поддържаме в добра форма; кариера, изпълнена с битки; брак, затънал в отровна атмосфера, това е живот без радост.

Законът за одухотвореността приема, че това, което желаем и очакваме, определя това, което получаваме. За да постигнем равновесие в живота, трябва да се съсредоточим върху:

1. Удовлетвореност, тъй като тя превръща живота в приятно преживяване.

2. Съзидателност, тъй като тя прави живота интересен и ни кара да искаме още.

3. Мъдрост, тъй като е тя е възнаграждението за един добре изживян живот.

Хората, които фокусират вниманието си върху трудните обстоятелства, получават от живота неудовлетвореност, отчаяние и дисхармония.

Законът за одухотвореността се основава на това, че ние искаме от живота максимално удоволствие, съзидателност и мъдрост. Резултатът е РАДОСТ, която прелива във всички области на живота ни.

Откъде да се снабдим с одухотвореност? Тя е навсякъде. Достатъчно е да насочим вниманието си към малките, но безценни неща: тайнството на изгрева; благодарността, че сме живи; дъждовната капка или невероятната способност на природата да се грижи за всичко живо.

По своята същност одухотвореността е всепроникваща любов към живота. Тя ни позволява да изживеем пълноценно мига, да изпитаме радост от това, което имаме Тук и Сега и да продължим нататък.

Когато изместим своето внимание от големите към малките радости, ние си осигуряваме перманентна одухотвореност. Големите радости се получават по-рядко, през по-големи интервали от време, през които обикновено ни се налага да живеем без радост. Малките радости имат преимуществото да ни зареждат с непрекъсната одухотвореност, за да приемаме живота такъв, какъвто е, Тук и Сега, и да го приветстваме.

“Някои хора - пише Уолт Уитмън - са просто слънчеви.” Това е одухотвореността - човек, който излъчва сиянието на радостта от живота.

2. ЗАКОНЪТ ЗА ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ

“От мен зависи дали това ще стане.”

Робърт Х. Шулър

Повечето хора си мислят, че съвършеното здраве е да си ядеш зеленчуците, да се разхождаш всеки ден и да имаш късмет с гените. Те мислят така: “В крайна сметка гените ми определят колко ще живея и дали ще бъда здрав. Моите усилия са нещо второстепенно. Когато на човек му удари часът, нищо не може да го спаси. Едва ли съм в състояние да направя нещо.” Това не е истина.

Законът за личната отговорност гласи, че всеки е единствено отговорен за своето добро физическо и психическо състояние. Има две истини относно доброто физическо и психическо състояние:

1. Нашето поведението може да ни осигури или добро здраве, или болест.

2. Емоционалните и духовните реакции могат да доведат до физически промени.

Добрата новина е, че винаги имаме избор. Чрез личния избор ние можем да променим живота си.

Законът за личната отговорност не се състои в това, да обвиняваме или оневиняваме някого. Законът гласи, че нашето поведение и реакции, без значение в какви обстоятелства сме попаднали, винаги са под наш контрол.

От личен опит знам как Законът за личната отговорност може да се прилага по два начина.

Поставена ми беше диагноза “Рак”. Отстраниха единия от белите ми дробове и аз се върнах към старите си навици - мазни храни, малко физически упражнения и живот на работохолик. И през ум не ми минаваше, че така си осигурявам завръщане в болницата. През декември 1984 година ракът бе обхванал и другия бял дроб, а хирургът ми каза, че ми остават 30 дни живот.

Нищо не поразява така, както лошота новина. Знаех, че мога да избирам между отчаянието и пълноценно участие в оцеляването си. Избрах втория път.

Днес, когато съм наясно с действието на Законите за съвършеното здраве, знам, че аз и само аз изиграх решаващата роля.

Промених диетата си.

Започнах да правя физически упражнения.

Не подозирах, че има техники за контрол на стреса и трябваше да започна от самото начало.

Няколко седмици по-късно проумях, че трябва да се променя в духовно отношение.

И досега хората ме питат: “Кога разбра, че ще живееш повече от 30 дни?” Винаги отговарям: “На 31-вия ден.”

Щом поех личната отговорност за себе си, започна подобрението. Позволих си да мисля, че отново съм добре.

Направих задълбочен анализ на отношението си към живота.

Отделих особено внимание на потребността си от власт и одобрение. Трябваше да проумея защо толкова ми е необходимо винаги да доказвам, че съм прав; защо за мен другите винаги бяха заплаха; защо всъщност водех тази луда война със самия себе си.

И така, започнах да изследвам собствената си духовна същност. Тогава открих, че духовната ми същност е не духовна, а религиозна, а разликата е твърде голяма.

Докато изучавах поведението и реакциите си, осъзнах колко важна е моята роля в целия този процес, който бях отключил. И разбрах, че това е общовалидно.

Силата на личния избор действа при всеки от нас, без оглед на възраст, физическо или умствено състояние. Няма изключения.

Може не винаги да съзнаваме силата на собствения си избор, но тя е в нас, винаги е там.

Единствено ние носим отговорността за това, дали съзнаваме този огромен потенциал, с който ни е дарил животът - правото на личен избор, на свободна воля, както и за какво ще използваме тази своя сила - за свое добро или срещу себе си.

Всъщност, в това се състои Законът за личната отговорност.

Ние сме способни да развиваме своето поведение и реакции на физическо, емоционално и духовно ниво.

Законът за личната отговорност изисква от нас смелост, за да правим всеки ден своя житейски избор, дори когато сме несигурни и се страхуваме от неизвестността.

Ние разполагаме със силата да създаваме живот и здраве; ние не сме пасивни наблюдатели и потърпевши от събитията на живота.

Дали вярвате или не, тази сила съществува в нас.

Съвършеното здраве не е само въпрос на генетика, нито само на диета и упражнения.

Съвършеното здраве на първо място е осъзнаване на собствения ни потенциал, а след това - и на разбирането за нашата отговорност към самите себе си.

Ние можем да подбираме чувствата си.

Ние винаги можем да открием цел и смисъл в живота си.

Когато правим това, Законът за личната отговорност се превръща в лична сила.

3. ЗАКОН ЗА ЕДИННОТО ЦЯЛО

“Част от цялото никога не може да се чувства добре, ако цялото не е добре.”

Платон

Конвенционалната мъдрост, и най-вече традиционната медицина, твърди, че ние сме най-вече физически същества, сбор от клетки; същества, физически и материални по своята същност.

Психолозите твърдят, че отговорите са в човешкия ум; че ние сме това, което мислим. Т.е. ние най-вече сме разумни същества.

Трети настояват, че сме най-вече духовни същества; че сме души, свръхестествени същества, надарени с дух, който дарява живот и на мига, и на вечността.

Истината е, че ние сме и тяло, и ум, и дух. Ние сме три отделни същности и едновременно с това - едно цяло, защото тези три същности са неделими.

Осъзнаването, че тялото, умът и духът непрекъснато си взаимодействат, определя отношението ни към болестта; към това, как я лекуваме; и към това, как живеем. Съвършеното здраве - благосъстоянието - обхваща трите наши същности, обхваща ни като цялост.

Законът за единното цяло ни учи, че между тялото, ума и духа има непрекъснато взаимодействие; че винаги създаваме самите себе си и се премоделираме на 3 нива. Ние или непрекъснато потискаме, или отприщваме огромния потенциал на Единното цяло, което живее в нас.

Законът за Единното цяло ни учи, че тялото, умът и духът работят заедно, в неделимо взаимодействие.

Лекарите твърдят, че съвършеното здраве се постига чрез медикаментозно или хирургично лечение.

Психолозите твърдят, че истината е в интроспекцията на личността.

Свещениците и равините твърдят, че отговорите са в Свещеното писание и в ритуалите.

Всъщност, това е само част от истината. Във всяко от твърденията е заложена част от отговора. Законът за Единното цяло повелява, че трите функционират заедно.

Постоянното равновесие между тяло, ум и дух поддържа доброто физическо и психическо състояние. Ако тичате по малко всеки ден и ако ядете редовно салата на обяд, едва ли ще постигнете резултатите, които целите.

Законите за съвършеното здраве са в сила, когато действат заедно.

ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ

4. ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ

“По своето въздействие движението може да замени всяко лечебно средство, но всички лечебни средства на света не могат да заменят въздействието на движението.”

Тисо

Дори при най-добрите намерения да се извърви пътят към Съвършеното здраве, не бихме стигнали много далеч без Закона за физическата активност.

Едва ли някой би се заел да оспорва Закона за физическата активност: от детската градина до старческия дом, през целия ни живот, получаваме все едно и също послание: трябва да се играе гимнастика!

Редовната физическа дейност:

· Тонизира мускулите

· Подобрява фигурата и стойката

· Увеличава енергията

· Увеличава капацитета на сърцето и белите дробове

· Пречи на загубата на костно вещество

· Облекчава стреса

· Изгаря калориите и намалява апетита

· Помага да се намалят нараняванията и ускорява оздравителните процеси

· Регулира свръхтеглото

· Подобрява настроението

· Подобрява познавателната способност

· Кара те да се чувстваш по-млад

· И изглеждаш по-млад….

Ако фармацевтичната индустрия можеше да бутилира Закона за физическата активност и да постигне поне част от изброените ефекти, светът би приветствал откриването на панацеята - лекарството срещу всички болести.

Законът за физическата активност поставя само едно условие: гимнастиката трябва да се прави редовно, поне 20 минути всеки ден; да стане част от начина ни на живот. Законът за физическата активност се превръща в реалност само ако стане част от всекидневието ни, макар че не е никак лесен за прилагане.

Когато за първи път ми поставиха диагнозата “Рак”, започнах да интервюирам оцелели. Гимнастиката беше задължителна част от техния комплекс за възстановяване.

Накупих сума уреди и се зарекох: “Поемам по пътя на доброто физическо и психическо състояние.”

Но пропастта между “купувач” и “потребител” се оказа огромна. След първоначалния ентусиазъм спортните съоръжения потънаха в прах. Накрая ги отнесох в гаража на един съсед и ги продадох на безценица. Бях убеден, че нищо повече не мога да направя. Всъщност, можело е: да проумея девиза на Nike “Просто го направи.”

За мен отговорът беше в ходенето. Не ми бяха необходими скъпи съоръжения. Не ми трябваха сложни формули, за да поема максимално кислород или за да изгоря повече калории. Дори не ми беше необходимо да разбирам разликата между анаеробичен и аеробичен метаболизъм.

Да ходя! Беше просто, лесно и можех да го правя навсякъде. Първите 5 минути ходех бавно, следващите 20 - малко по-бързо, без да се задъхвам, и последните 5 - отново бавно. Това беше моята програма.

Не ми бяха необходими атлетични умения, скъпа екипировка и фитнес зали. Нужни ми бяха само удобни обувки и личната ми ангажираност: “Просто го направи!” Постепенно включих допълнителни упражнения преди и след ходенето. Но ходенето остана задължителната, основната част от моята програма. Ходенето може да се упражнява всеки ден, без изключение, защото не зависи от нищо друго, освен от чифт обувки и собственото ни намерение.

Законът за физическата активност е неоспорим. Приемете го и го приложете.

От хилядите хора, с които съм работил през последните години, само двама заявиха, че физическата активност им е харесала от самото начало. Другите трябваше да свикнат с нея. Трябваше да свикват с нещо, което им е присъщо по рождение, което бяха правили с удоволствие през детството и от което неусетно бяха се отказали като възрастни.

Какво е необходимо: да намерите удобния си стереотип. Само след няколко дни или седмици физическата активност ще се превърне в необходимост и ще започне да ви доставя удоволствие, да ви носи радост.

Последиците от неспазването на Закона за физическата активност са страшни. Ако не използваш тялото си, ще го изгубиш. Никой, който обича живота, не може да си позволи да пренебрегва Закона за физическата активност.

Бавно и последователно - това е разковничето. И още: в девиза на Nike “Просто го направи.” Но го направи така, че да носи радост. Законът за физическата активност ще се задейства само ако е в действие Законът за одухотвореността, според който радостта, която изпитваш, е живот.

5. ЗАКОНЪТ ЗА УМЕРЕНОТО ХРАНЕНЕ

“Единствената диета е: малко и спокойно.”

Шотландска поговорка

Щом се спомене “диета” и веднага възникват поне две възражения.

Първото е във връзка със силата на волята: “Пробвал съм сто диети и никога не успявам.” При всеки следващ опит неуспехът идва от умственото програмиране.

Второто е във връзка с вкуса: “Всичко, което е вредно, е вкусно; всичко, което е полезно, е безвкусно.” Макар че няма абсолютно никаква причина полезното да не и вкусно.

Същността на посланието на Закона за умереното хранене е: яж в умерени количества най-разнообразна сурова храна, най-малко 3 пъти на ден. Включвай закуски сутрин и следобед, изпивай поне 8 чаши чиста вода на ден и вземай широкоспектърни витамини и минерали. Това не е трудно. Не изисква кой знае каква воля. Всичко може да бъде много вкусно.

Миналото ни поведение не определя автоматично поведението ни в бъдеще. Най-голямата промяна, която трябва да направим, е в нашето мислене. Ако променим мисленето си по отношение на храненето, ние ще променим живота си.

Какви са наградите от следването на Закона за умереното хранене: повече енергия и по-малко умора; по-добър контрол върху теглото; по-добри възможности за поддържане на подходящо ниво на холестерола; по-добра възможност за предпазване от болести; по-добро самочувствие и т.н.

Ако променим мисленето си по отношение на храненето, наистина ще променим живота си. Изборът е наш.

За да се възползвате най-ефективно от Закона за умереното хранене, трябва да го съчетаете със Закона за одухотвореността: храненето трябва да носи радост. Радостта като подход към храненето не е проблем. Тя е решението на проблема.

Да променим начина си на хранене е наш избор. Това е нещо, което никой не може да ни принуди да направим. Хипократ е казал: “Храната да бъде вашето лекарство”, и през всичките тези векове никой никога не е имал основание да го оспори.

Начинът ни на хранене е извор на сила; нещо, върху което можем да имаме влияние и контрол. За разлика от медицинското лечение, храненето не се извършва над нас, а от нас самите. А това означава, че контролът наистина е в наши ръце.

Законът за умереното хранене не може да бъде пренебрегван, без това да предизвика неприятни последици: ще пострадат здравето и качеството на живота ни.

При яденето “по-малко” означава “повече”. В това се състои и Законът за умереното хранене.

6. ЗАКОН ЗА МИНИМАЛНАТА ЛЕКАРСКА НАМЕСА

“Изкуството на медицината обикновено е въпрос на време.”

Овидий

Това е най-неспазваният закон за Съвършеното здраве. При най-дребния повод ние вече сме на път към аптеката или лекарския кабинет, макар че поколенията преди нас разполагат с прости и ефикасни решения не само на леки, но и на къде по-сложни здравословни проблеми. Официална или алтернативна медицина - изборът е наш. Ако е необходим съвет: както всичко в живота и отношението ни към собственото здраве трябва да е комплексно: където може - сами; където не - в сътрудничество с лекарите. Както казва д-р Бърни Сийгъл: “Божието Богу, хирургувото - хирургу.”

Но:

Почитай и уважавай лекаря, който ще ти каже: “Искаме да те лекуваме правилно и ще направим само онова, което е абсолютно необходимо, с минимални странични ефекти. Ще подкрепим тялото ти самo да се излекува.”

Най-важният човек, отговорен за твоето здраве, не е нито лекарят, нито медицинската сестра. Най-важният си ти, защото здравето е твое и единствено ти си отговорен за него.

Законът за минималната лекарска намеса изисква пациентът да се превърне в потребител и да възприеме нова, активна роля в лекуването и поддържането на собственото си здраве. Не можем да си позволим да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги.

Опасността от прекаляване с медицинското лечение е точно толкова голяма, колкото да не получиш навременна медицинска помощ.

Най-добрият начин да подобрим здравето си е да променим отношението и поведението си. Целта е да станем по-осведомени потребители на медицински услуги. Едва тогава ще можем да обединим усилията си с тези на лекарите и да се превърнем в екип, еднакво заинтересован от крайна цел - личното ни здраве.

Законът за минималната лекарска намеса има и още един аспект: особено повишено внимание там, където медицинските услуги са се превърнали в бизнес. Докато това е така, трябва да преодолеем навика си да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги и да се ангажираме лично с нелеката работа по постигането на съвършено здраве.

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ

7. ЗАКОН ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА СТРЕСА

“Не е важно какво ти се случва; важно е ти какво правиш в този случай.”

У. Митчел, един от оцелелите.

Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.

Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.

Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в т.нар. дистрес (токсичен стрес). Той е двупосочна улица: стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.

Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Моят сигнал за токсичния стрес никога не ми изневерява - това е срезът, който ми направиха, за да оперират единия ми бя

2. ВЕЛИКОТО ПРОЗРЕНИЕ, .или как се е зародило робството

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 6, 2009

    Кавумба седеше пред входа на пещерата, гледаше върхарите на дърветата как припламват от лъчите на изгряващото слънце и си мислеше, че ако земята не се затресе отново, ще трябва да отиде и да доубие зубъра, който преди две луни вкара в предварително замаскиран ров. Кавумба е горд с това. Гледаше горящите насрещни върхове и си представяше бъдещите дни не както до сега. Пацунга, Келе и Монго ще могат да се хранят вече по често и ще могат да помагат повече. А това означаваше повече месо, повече лой, повече свободно време. Това значеше, че ще може да завърши рисунките в пещерата, започнати от дядото на неговия дядо. Като своите предци и Кавумба обичаше да изобразява онова, което изживяваше по време на лов или през ония дълги мигове, когато по чудо се спасяваше от острите зъби на опасни месоядни.Така, рисувайки, той запомняше много къси периоди от време, които през големите мигове на търсене на храна из голямата гора, му помагаха да изхрани Пацунга, Келе и Монго.

  Веднаж, няколко луни назад, при вадене на червена пръст, с която особено много обичаше да рисува, случайно видя как непознато животинче падна в издълбаната дупка и как безпомощно задраска по отвесните хлъзгави стени  на дупката. Когато животинчето се измори и изтощено се отпусна, по-малкият му син Монго протегна ръка, взе го и спокойно го изяде. Кавумба не ме се скара за това, че сам изяде парчето месо, защото  Монго, като всички останали не беше ял пет луни. Пацунга посегна да отнеме от ръцене на Монго тлъстото животинче, но Кавумба я спря.

 -Шонг! – рече той. – Шонг бутанга Монго! Бутанга Монго, бутанга Пацунга, бутанга дуду!

Преведено на езика на племето гандури означаваше: “Остави! Остави Монго да живее! Живее ли Монго, ще живее Пацунга, ще живеем всички.”

Пацунга се подчини, остави Монго да изяде животинчето сам, но не затова, че разбра думите на Кавумба, а за това, щото познаваше гнева на мъжа си и знаеше, че макар и не ял пет луни, с един удар на косматата си ръка щеше да я убие.

  - Шонг бутанга Монго. Бутанга Монго бутанга дуду. – повтори Кавумба, гледайки дупката от която Монго измъкна животинчето.

 - Шаму – тихо изруга Пацунга. – Шванга у шаму! / Луд! От глад е полудял /. Засити ли си стомаха драска по стените, рисува глупости, кара ни да му търсим цветна глина, а сега гладът го кара да мисли като боду. / таралеж /

 Мърморейки тя се изправи и със сетни сили отиде да пие вода от изворчето, което весело бълбукаше в дъното на пещерата.

Въпреки, че Пацунга нарече мъжа си луд, Кавумба знаеше какво говори. Монго му показа какво трябва да прави занапред. След няколко луни Кавумба така и направи. Замаскира един естествен ров с клони, папрат и трева. След това подгони стадо зубри към рова. Велико беше щастието му, когато видя, че едно от огромните животни хлътна в дупката. Страшният рев на зубъра прозвуча в ушите на Кавумба, като вълшебна музика и Кавумба затанцува диво около рова.За Кавумба този ден беше най-щастливия.

 Огромния зубър означаваше много луни негладуване, безгрижие, а кой знае, може би още един Монго.

Такива и още по-хубави мисли се нижеха в главата на Кавумба, гледайки пламналите върхари на дърветата и горящия далечен връх на планината, от който извираше огън, по силен от огъня на няколко слънца и който караше земята да трепри като листо.

 Кавумба чакаше да се постопли земята, за да може да отиде и да доубие пленения зубър. После с Пацунга щяха да приберат месото в пещерата и той щеше да рисува на спокойствие поне десет пълни луни. О, колко месо и лой имаше този зубър. Един дълъг студен миг щеше да мине и пак нямаше да свършат.Пацунга нямаше да му натяква, че гори лойта за нищо. Кавумба си престави как рисува ямата, падналият  и примрял от страх зубър, себе си с копие в ръка, надвесен над рова и естествено Пацунга, която уплашено гледа от разстояние. Представи си, че всичко това вижда запечатано на стената на огромната пещера и се усмихна.

  -  Шалоне, Кавумба! Шое шатагу ого! – извика някой силно зад гърба му. 

  Кавумба скочи, грабна копието, обърна се и мигновенно застана в отбранителна поза. Силна се изненада когато видя Келембе.

Келембе обитаваше съседната гора, в която имаше повече дивеч, повече корени, повече плодове. Какво ли прави тук Келембе толкова рано – помисли си Кавумба. При това сам. Негласно се бяха разбрали всеки да си ловува в собствената гора, да не си пречат. Предложи го Келембе, Кавумба се съгласи с кимане на глава и това бе всичко.

 А сега Келембе - тук?!?

Тъй като Келембе стоеше спокойно, скръстил ръце на гърди, което означаваше, че е дошел с миролюбиви намерения, Кавумба остави копието на земята и отвърна:

   - Шалоне! Келембе шангу ого ду!

  Така е – рече Келембе.- Сонгу бутар оно / Дойдох да ти кажа да не  пипаш зубъра, който е в рова. Той е мой.

  . Може би не знаеш, Келембе, но зубъра плених аз и следователно принадлежи на мен и моето семейство. Не зная за какво си дошел тук след като в твоята гора има толкова много храна. Но щом си дошел ще ти дам едно голямо парче месо.

 

 

 

 

 

Най-тлъстото.

  - Казах вече – рече спокойно Келембе. – Зубъра е мой и ти нямаш повече работа около рова.

  - Ще ти дам и кожата – каза Кавумба едва сдържайки гнева си. – Ти знаеш какво означава това през студените дълги мигове, когато белият прашец посипе всичко наоколо.

   - Кавумба, нима мислиш, че ще бия толкова много път за една проскубана кожа и една жалка мръвка. Казах вече: Зубърът е мой и не само зубъра.

    - Келембе, не знам какво имаш предвид, но ако продължаваш да говориш така, ще изпиташ гнева ми. Той е много страшен, Келембе. – рече Кавумба. Знаят го и менге /дивата мечка/ и лун/ лъва/ и всички останали, обитаващи моята гора. Казвам ти с добро: върви си.

    - Кавумба – рече Келембе – зная, че си храбър, че си силен и добър

 ловец. Познавам и Пацунга – хубава жена, сръчна и гърдеста. И децата ти съм виждал. Докато ти ловуваше, аз идвах тук и ги гледах с часове.

   - Ти си идвал тук докато мен мен ме е нямало?!? – втрещи се Кавумба.

    - Идвах да разбера как мога да те победя, Кавумба- каза Келембе

    - Но защо? – изуми се Кавумба .

    - Глупав си ти, Кавумба, глупав.И надали ще разбереш това, което ще ти кажа. Затова  ще си спестя излишните думи. Ще повторя само:

   Дойдох да ти кажа, че не само зубъра е мой, но и твоята пещера, твоята гора, всичко.

Кавумба се разтрепера от гняв.

Очите му се наляха с кръв, грабна копието и се изправи:

   - Келембе, още една дума и ти ще бъдеш мъртав! Не съм посягъл на себеподобни, но ако продължаваш да ме оскърбяваш, ще те убия като зебу / заяк/. Махай се, махай се глупава зенгу / гарга/.

Келембе отстъпи едно копие назад, но не даде вид, че е уплашен. Каза:

  - Кавумба, с твоята яка ръка ти можеш да запратиш на разстояние едно копие  и да убиеш с един удар лун или дори летяща зенгу, знам, сигурен съм, но не можеш да направиш това, което аз вече направих – рече Келембе и вдегна голата  десница рязко над главата си.

Изведнаж страшен рев раздра утринната тишина. Около двамата приказващи мъже израстна гора от каменни топори. Непознати и свирепи мъже гледаха диво към Кавумба с тела опънати като бамбукови пръчки, готови при следващ знак на Келембе, да го разкъсат на парчета

  Кавумба е умен и прозря истината.

 Свали копието и го хвърли в краката на Келембе. Келембе също свали ръката си и в миг изчезнаха каменните топори и обраслите в косми лица на свирепите мъже.

   - Сега разбираш кой е по-силният – рече Келембе.

   - Разбирам – отвърна Кавумба. – Вземи зубъра, пещерата, твоя е и гората. Аз ще си взема Пацунга и децата и  ще се махна далеч от тук. Ще отида там, където никога няма да те срещна, нито теб, нито твойте мастодонти.

   - Не това искам, Кавумба – рече кротко Келембе- Или не само това. 

   - Но какво друго мога да ти дам Келембе!? Себе си?

   - Най-после почваш да поумняваш, Кавумба. Разбира се, че ти ми трябваш! За какво са ми твоята гора, твоето копие или твоите деца без теб. Кой ще научи децата ти да ми се подчиняват, ако не ти. Колко струва твоето копие без твоята ловкост и сила. За какво ми е твоята гора, без твоя ум. Да ти призная, когато видях как покриваш някакъв ров с клони и трева, те помислих за шаму. Но когато видях, как падна едрия зубър в трапа и ти танцуваше диво около рова, разбрах колко си умен и че ти никога няма да умреш от глад. Тогава се заклех във виликия Хелио, че ще направя всичко за да те подчиня. И ето те сега ти си в моите ръце. Така ли е Кавумба?

  - Така е – рече глухо Кавумба.

Келембе продължи:

  - Не се страхувай, няма  да те убия. Нито сега нито после. Никой няма да пострада и от твоето семейство. Е, понякога  Пацунга ще приспива с мен, но няма да се сърдя ако и моята Мангуста те има когато пожелае. От теб искам да ловуваш, да ми се подчиняваш и да ни храниш. Ти знаеш как и с какво.

Кавумба стоеше неподвижен като обгорен от гръмотевица дънер. Мислеше.

  - Значи искаш да храня теб и семейството ти? – попита той.

  - Разбира се! – усмихна се Келембе. – И пещерата искам. На защитено място, удобна е, има и вода.

  - Само това? – попита отново Кавумба.

  - Е, не само това. През свободното си време ще ме рисуваш в различни ловни сцени. Знам, че и това можеш.

  - Не! Това не! На това не съм съгласен. – рече рязко Кавумба. – Това не!

Келембе вдигна отново ръка и , още по-страшен рев огласи гората.

Кавумба бе умен и разбра; от днешната луна, докато земята се разцепи на две, господар на неговата гора и на всички останали гори ще бъде Келембе, децата на Келембе и децата на неговите деца.

  - Добре – рече спокойно той.- И на това съм съгласен, но искам да ми отговориш на един единстен въпрос. Как подчини тия шебу / маймуни/, направи ги свирепи, въпреки, че се страхувахя от шума на зебу / заяк/ .

  - Шонго ла, Кавумба, шонго ла! Ти знаеш какво значи това. С хитрост, само с хитрост. Велико прозрение, Кавумба Много велико. Казах им, че ако ме слушат, ще имат най-тлъстите парчета месо, без да си мръднат пръста. Казах им, че е глупаво да се излагат на опасности, когато ти можеш да им хванеш цял зубър или още по-голямо животно само за половин луна. Но само ако ме слушат. Заплаших ги и с горящата планина, ако не ми казват всичко.Е, направих им и топорите. Знаеш колко са глупави.

  - Ами ако не се съглася? - Ако избягам?

  - Да избягаш? Ти не можеш да направиш това, Кавумба, защото си умен. Знам го.Ти няма да убиеш Келе и Монго. Обичта е по-силна от умразата, Кавумба. Ти си виждал старите менге и лун как загиват за да защитят малките си. Дори когато си бил много гладен, не си посягал на децата им. А тия тук, гдето чакат само моя знак, за парче месо ще убият всички ви. Теб, Пацунга и децата ти. Знам, че ме мразиш, но какво съм аз виновен, когато великият Даху / създателя/ ми е дал не ум, а хитрост. Аз ли съм виновен, че преди тебе прозрях как без сила да владея силните, как без ум да подчиня умните.

   Кавумба слушаше замислено. Гледаше далечня горящ връх на планината от който се тресеше земята и разбираше, че от днешната луна, от днeшната злощастна луна, започва дълъг, много дълъг студен миг, миг на безкрайно унижение. 

   

                                   ---------------------- юни 1986 год.

 

ДОКУМЕНТАЛЕН, НАУЧНОФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ ЗА ЧОВЕКА, ПРЕЛЕСТНАТА МАЙМУНКА ТОТИ И ОСТАНАЛИТЕ ЧОВЕЦИ

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Nov 5, 2009


            
                     Драги читателю, не обръщай внимание на заглавието. То си е чиста измислица на автора, която не заангажирва никого с нищо. По важното е да се запознаете със съдържанието на  разказа, та затова ако имате време и търпение слушайте.
  Преди много години  на самотен остров сред безбрежните простори на световния океан по понятни причини /морска катастрофа / попаднал като по чудо спасил се корабокрушенец.
  Тъй като в подобна ситуация можел да попадне всеко скитащо се по работа или без работа човешко същество, затова е без значение името му. За мен пък и за другите той е само човек.
  Изхвърлили го вълните на пясъка ни жив  ни умрял, както се казва в приключенските романи, където бил намерен от стадо маймуни.
 Тук е редно да отбележа, че тези маймуни били по различни от ония, които сме свикнали да зяпаме по зоопарковете, не че нямали контакт с хората, напротив, навремето той бил доста интензивен, дори се научили да говорят езика им, от където пък ние можем да си направим извода, че не са били глупави същества. Напротив, били доста интелегентни от маймунска гледна точка, разбира се.
 Човекът се съвзел от ужасните преживелици и уплахата, а като чул косматите туземци да говорят родния му език и разбрал, че по характер това са добродушни същества, напълно се успокоил.
  Маймуните му обяснили, че остръвът е голям, но отдалечен от друга подобна суша.Но, добавили  те,  да не се безспокоел, ядене и вода имало в изобилие и животът тук не бил никак лош. Пояснили още, че ще му носят всяка заран прясна храна – банани, кокосови орехи, специални корени и листа от непознати за него растения, но много вкусни.
 Човекът поблагодарил  и така между другото подхвърлил, че няма да е лошо ако храноснабдяванато започне веднага, щото бил адски гладен. Маймуните, естестено, го разбрали и не след дълго до човека бил оставен кош с прекрасни банани, три огромни кокосови ореха и някакви други маймунски коренотревни специалитети.
 Човекът се настанил удобно под сянката на една палма и започнал да се храни. Маймуните го гледали и му се радвали. Нищо не казвали, но си личело.
Когато нашият човек се нахранил, съвсем естествено било и да му се доспи. Започнал да се прозява, което било знак за маймуните да се оттеглят и те деликатно се изнизали навътре в джунглата.
Макар, че наоколо пеели какви ли не екзотични птици, а и морските вълни вдигали страхотен шум удряйки скалите с дива ярост, човекът легнал на тревата и заспал като прибозало петмесечно бебе. За това, че спал дълго и непробудно, не е неоходимо да казвам, вие сами сте се досетили и знаете, че това си е естествена последица от един обилен обяд.
 След като се събудил, човекът се разходил наоколо и останал поразен от красотата на острова. Дори си помислил дали пък не е попаднал в рая.
Скоро, с помощта на новите  приятели  си направил  удобна колиба и то не защото имало хищници на острова, не, такива въобще нямало, а защото валяли проливни дъждове, които, не стига, че го превръщали в мокър фазан, ами му каляли бананите и другите съестни продукти, без които нито един организъм не можел. Особено неговият.Освен това в колибата било приятно прохладно. Въобще това била една доста полезна  за него придобивка. Маймуните не проявявали никакво любопитство нито към него, нито към човешкия род и това било добре дошло за човека. Просто заживял като в приказките.
Е, не точно като в приказките, защото за това трябвало да си има дворец, принцеса и куп други неща.
  Така минали няколко години. Маймуните носели храна, човекът я изяждал, ония пак носели, той отново я изяждал и от тази гледна точка живота бил от хубав по-хубав.
Но само от тази. Защото от друга, обаче, нещата не стоели така прекрасно.Напротив – никак не-добре.
   Защо – сега ще разберете.
 Един ден отишел човекът при старейшината на маймунското стадо – старият маймун – и ядосан му заявил, че те не проявяват и капка човещина. Обяснил му, че е още млад, а това си била самата истина – човекът бил само на тридесет и пет години – че няма никакво намерение скоро да мре и затова нямало да бъде лошо да му дадат за вечно ползване някоя млада и хубава маймунка, в смисъл за законна жена.
 Старият маймун дълго се взирал с воднистите си очи в стоящото пред него маймуноподобно същество, което още с куп приказки му обяснило, че човешката цивилизация няма равна на себе си и че попадането му на този остров било чиста случайност. Старият маймун го слушал, но си мислел за съвсем друго. Накрая, след като обменил мълчалив поглед с останалите мъжкари от маймунското стадо рекъл:
 - Не можем да ти дадем за жена нито млада маймуна, нито стара, нито грозна, нито хубава.
 - Но защо? – подскочил човекът,  едва сдържайки яда си. Такъв обиден отказ той въобще не очаквал. Затова, ха, ха, да започне с думички гдето и палмите биха почервенели от срам, но си замълчал. По-точно на време си спомнил, че той все пак е сам, а маймуните цяло стадо. Вярно от пресните банани и от другите съестни продукти с които маймуните го снабдявали редовно, бил заякнал, но спрямо едрите мъжкари от маймунското общество, той приличал досущ на концлагерист.
-     Защо ми отказвате? Та аз съм човек! – рекъл той.
- Точно за това – продължил да говори стария маймун. – защото си човек. Ние знаем, че не си с лоши намерения, като искаш да ти стане жена някоя хубава маймунка – секса е хубаво нещо – но сме безсилни срещу природата.
-  Каква природа, бе, – развикал се човекът. – Не разбирате ли, че ми писна да живея сам?
Старият маймун и останалите членове на маймунския консилиум, не обърнали внимание на протестите му. Само се спогледали и отново старейшината продължил:
 - Човеко, ние знаем още, че като всяко живо същество и то мъжко, имаш нужда от друго същество себеподобно – женско. Знаем го това. Но знаем и какво става след това.
- Какво става? – рекъл човек. – Става това, което трябва да стане.
- Точно така - което трябва да стане. Спане, раждане на деца, отглеждането им, възпитанието им и т.н. Какво можеш ти да дадеш на едно бъдещо маймунско поколение, което на всичко отгоре ще има и човешки наследствени качества? Навици, които не се знае на къде могат да избият. Ние не искаме то да живее в несигурност, която при вас, хората, си е нещо обикновено.
- А кой ви дава тази сигурност? – едва сдържайки яда си, попитал човекът.
- Как кой? – Природата.
 Човекът разбраз, че нищо няма да излезе от този сватлък и отчаян се прибрал в колибата си, която била единствена на острова.
Навярно се досещате защо била единствена на такъв грамаден остров.
Но все пак да уточня; маймунското стадо, като истинско маймунско общество, си живеело по дърветата, от както Бог протегнал ръка и рекъл:” Живейте в мир, чада мой, работете, плодете се, тази земя е обща за всички.” Тук е мястото да допълня, че с тази изтъркана фраза, Бог създал всички живи същества, включително и човека, но единствено той, човекът, по понятни причини запомнил само, че трябва да се плоди. Останалото забравил.
 Но да продължим с това, какво станало по нататък.
Та прибрал се човекът в колибата, проснал се на меката папратова постеля и възбуден от преживяното не можал дълго да заспи. Иначе той си заспивал веднага.
-     - Мръсни расисти! – развикал се отново той и така ритнал от яд коша с бананите, че те пръснали навсякъде из колибата. – Едни нищо и никакви маймуни да ме правят на маймуна. Но да не се казвам ЧОВЕК, ако не ги надхитря.
Казал това нашего брата и веднага в главата му се родила страхотна  идея. И не само се родила, но и за някакви си броени минути узряла и вързала. Поводът за тази гениална идея бил нищо и никакъв – любовта.
Решил, човекът, да спечели най-хубавата и млада маймунка, и то не как да е, а като я накара да се влюби в него.
Не било трудно – трябвало да заприлича на маймуна. И то само външно. Иначе, за нищо на света, не искал да се разделя с човешките похвати и хитрини.
Речено – сторено. 
От този ден, човекът захвърлил  и последните останки от дрехи, които все още висели по него, нарочно подчертавал окосмените си части от тялото, но най- много усилия хвърлил да заякне като мъжкарите от маймунското племе.
Спомнил си за някои увлечения, които имал като млад бараба – онова добро старо време, когато обикалял плажовете на своята страна, перчейки се с бицепсите си пред дръгливи чужденки. Спомнил си и за прочутата школа по мускулотрупане на китайския монах Чу Кун Дур, за книгата на Рекордите, където редовно се регистрирали, най-дебелите мъже в света, въобще изведнаж си спомнил толкова неща от човешката цивилизация, които за нищо и никакво време – три, четири месеца – щели да го направят истинска маймуна.
 Правейки се на обиден, продължавал да приема храната от някогашните си и бъдещи роднини, но ги отбягвал. По-точно отбягвал само мъжкарите и дъртите маймуни, но младите и палави маймунки – не, като упорито заработил за превръщане на гениалната си идея в живо дело.
  Като бивш културист, изпълнението не било трудно.
Най-напред оправил мускулите на краката си, после с една цепеница,  един повелен от бурите дънер и два огромни камъка оплетнени с лиани, натрупал такива буци от месо по раменете и ръцете си, че дори прочутият някога Кинг Конг би му завидял. Работел и по бързината си, защото знаел, че мацките, особено маймунските мацки, най- много харесват пъргавите мъжкари.
 Маймуните продължавали да носят кокосови орехи и банани, но вече в по-големи количества, щото все пак колкото и да се криел човекът от тях, те го виждали от време на време, и естествено било да преценят, че за по масивните същества, трябвало и повече храна. Иначе, си давали вид, че той изобщо не ги интересува.
 Когато преценил, че отговаря на условията, за които работил упорито толкова време, човекът си избрал, една доста млада маймунка и което било по-важно, започнал да я ухажва.
 А колко му е на една кокетка.
Първия път когато го видяла, след дългото му отсъствие, тя само  рекла: “ Я, а! – което на маймунски език значело много.
 Втори път, уж случайно го срещнала, когато отивала на водопой и възкликнала :” Ах!” – козината и се изправила, което вече означавало страшно много, тоест тя била почти вътре. 
 Третия път бившият човек направо я шашнал, като вместо нея, той се покатерил на една висока палма с невероятна дори за истинска маймуна бързина и започнал да и хвърля от там кокосови орехи. При тая постъпка маймунката изгубила цялото си достойнство и запленена от чара от това същество полумаймуна полубог – след броени минути покорно тръгнала след скъпия за нея вече маймун.
   - Тя е моя! Моя ! – вътрешно тържествувал човекът.
А тя? Тя нищо не говорела, а само вървяла след него с наведена глава и подвита опашка – знак за безпрекословна покорност.
 Никак не било трудно да се разбере, че тя е окончателно негова и само негова. Било въпрос на минути да се намери и подходящо място за това доказване.
 Така мислели те, двамата – тридесет и пет годишния човек и младата, красива, божествено красива маймунка Тоти.
Така мислели те – двамата, но не и останалите от маймунското общество.
 Когато човекът, заслепен от набъналите си страсти, въвел своята избранница в колибата  и когато ..., но да не се впускаме в банални подробност, тогава цялото маймунско стадо надало страшен рев и то не къде да е, а точно пред вратата на колибата.
 За пръв път, от както бил на острова, човекът се уплашил. Загубил и ум и дума. Бицепсите му омекнали като направени от дунапрен, окосмените му части от тялото, с които най-много се гордеел, настръхнали като наелектризирани, а зъбите му така затракали, че заглушили олелията вдигната от доскорашните му приятели.
  - Това е краят! Краят дойде. – едва успял да прошепне той с пресъхнали устни и за пръв път в живота си съжалявал, че в училище не научил поне една молитва.
Изведнаж олелията стихнала и пред човека се изправил Стария маймун, който нито бил ядосан, нито уплашен, нито..., всъщност и да било така, с нищо не го показвал.
 При внезапното му появявене младата, красива, божествено красива маймунка Тоти, се плъзнала като сянка край човека и хоп, пак си отишла при своите.
Старият маймун не се ударил с юмрук в гърдите, както обикновено изразявали яда си мъжкарите, а кротко рекъл:
-     Човече, ти наруши нашия маймунски закон, който е всичко за нас. Ти се опита с хитрост да обладаеш нашата прелестна Тоти, с което обиди всички ни. Ние, обаче, те разбираме и вместо да те накажем искаме да ти помогнем, така, че слушай внимателно. В другия край на острова, живеят също човеци и ние ще те отведем при тях. Наистина, имат обичаи, които са непонятни за нас, маймуните, но ти си човек, сигурно ще ги разбереш. Ти, човече, не можеш да живееш ваче сред нас.Ти ни обиди. Затова, няма просто да ти покажем пътя към твойте братя, а ще те разменим за кош банани. Смятам, че това е справедливо – завършил той и се обърнал с поглед към останалите маймуни.
 Чули се одобрителни възгласи, което означавало, че въпросът е приключен.
-    Маймунската тълпа се разотишла, а заедно с нея и очарователната Тоти, но човекът бил извън себе си от радост, затова, че щял да се срещне с хора, с истински човеци.
-    Естествено, близко било да ума му, да си помисли каква глупост щял да направи, като свърже живота си с някаква космата маймуна и страшно се зарадвал, че това не станало.
  Тъй като маймуните, въпреки яда си, не забравили да донесат обичайната му храна – превъзходна връзка банани, четири узряли кокосови орехи от специален сорт и да напълнят корубата с прясна вода, човекът така се нахранил и напил с вода, че дълго време коремът му бил опънат като барабан.
 На другата сутрин се събудил късно.
 Станало така, както предния ден решил старейшината; с трима яки мъжкара, човекът заминал на другия край на острова.
Церемонията по размяната не траяла дълго.
Маймуните получили грамаден кош с превъзходни банани, а хората – човека, който с цялото си същество се стремял към тях.
 Но когато чул човеците, да казват на трите маймуни, че ще се радват много,  ако и  в бъдеще си обменят хранителни продукти, човекът прибледнял като платно.
 Чак сега той разбрал, защо бананите били толкова много и така хубави.     
  

Comment on: Lillia

Posted in Lillia on Mar 3, 2009

 in response to Dan-ce...   

ДОКУМЕНТАЛЕН, НАУЧНОФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ

    ЗА ЧОВЕКА, ПРЕЛЕСТНАТА МАЙМУНКА ТОТИ

                         И ОСТАНАЛИТЕ  ЧОВЕЦИ

 

            

                     Драги читателю, не обръщай внимание на заглавието. То си е чиста измислица на автора, която не заангажирва никого с нищо. По важното е да се запознаете със съдържанието на  разказа, та затова ако имате време и търпение слушайте.

  Преди много години  на самотен остров сред безбрежните простори на световния океан по понятни причини /морска катастрофа / попаднал като по чудо спасил се корабокрушенец.

  Тъй като в подобна ситуация можел да попадне всеко скитащо се по работа или без работа човешко същество, затова е без значение името му. За мен пък и за другите той е само човек.

  Изхвърлили го вълните на пясъка ни жив  ни умрял, както се казва в приключенските романи, където бил намерен от стадо маймуни.

 Тук е редно да отбележа, че тези маймуни били по различни от ония, които сме свикнали да зяпаме по зоопарковете, не че нямали контакт с хората, напротив, навремето той бил доста интензивен, дори се научили да говорят езика им, от където пък ние можем да си направим извода, че не са били глупави същества. Напротив, били доста интелегентни от маймунска гледна точка, разбира се.

 Човекът се съвзел от ужасните преживелици и уплахата, а като чул косматите туземци да говорят родния му език и разбрал, че по характер това са добродушни същества, напълно се успокоил.

  Маймуните му обяснили, че остръвът е голям, но отдалечен от друга подобна суша.Но, добавили  те,  да не се безспокоел, ядене и вода имало в изобилие и животът тук не бил никак лош. Пояснили още, че ще му носят всяка заран прясна храна – банани, кокосови орехи, специални корени и листа от непознати за него растения, но много вкусни.

 Човекът поблагодарил  и така между другото подхвърлил, че няма да е лошо ако храноснабдяванато започне веднага, щото бил адски гладен. Маймуните, естестено, го разбрали и не след дълго до човека бил оставен кош с прекрасни банани, три огромни кокосови ореха и някакви други маймунски коренотревни специалитети ... / следвайте ме и няма да  сбъркате .../

1 of 2   Next ->   last page
^ top

People in this space (2)

People getting posts by email (0)
kondor
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

offline

0 minutes ago

cviatko iliev
offline

on Sep 7, 2012

The Wizard
offline

on Sep 6, 2012

blesslove123
offline

on Jul 18, 2012


^ top

Who's most interested...

Total visits here: 26,587

offline

26,431 visits

kondor
offline

65 visits

cviatko iliev
offline

39 visits

The Wizard
offline

22 visits

Lillia
offline

10 visits


^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view